„…Зимата винаги настъпва и е еднакво студена за всички. Всяка зима (в)зима по нещо. Но това да не те плаши. Не ѝ се сърди, че е дошла. Тя идва, за да се научи човекът, че нищо не трае вечно: нито хубавото, нито лошото. Но и че и през двете се минава и колелото никога не спира да се върти.(…) Зимата учи човека да не търси топлината извън себе си. Да се върне към единственото нещо, което истински му принадлежи – неговия корен.
Дърветата губят и плодовете, и листата си; в бурята даже и някои от клоните си, части от кората; птиците ги напускат, дори мравките си отиват от тях… и дървото изглежда почти мъртво. Единствено коренът остава. Коренът крепи дървото, когато нищо друго не е останало над повърхността. Затова през зимата най- добре си проличава кой се е хванал за листата ти, защото много са му харесали или защото е можел да се скрие под тях; кой се държи за плодовете ти, защото биха го нахранили добре… или за птиците, които свиват гнездо в клоните ти, защото много му е харесала тяхната песен. Но зимата е за това… да падне всичко ненужно, да се разбере кое е твое и кое не е.
Да не ти тежи излишното. Да си отдъхнеш. Да се отвори място за нещо ново, по- истинско, по- близко до същността ти. Колкото и да се опитваш да задържиш някого, ако той не се е хванал за твоя корен, рано или късно ще си отиде. Зимата се грижи да изчисти от тебе всичко, което ще ти натежи на пролет и ще забави разцъфването ти. (…) Зимата учи на търпение… и на вяра. Учи те да вярваш дори когато всичко изглежда обречено; когато сякаш си се изгубил завинаги и не виждаш пътя напред.
Съмнението и страхът обичат зимата, защото в тъмнината и в студа най-лесно успяват да подхлъзнат човека и да убият неговата вяра. Но светлина винаги има… дори когато не можем да я видим с очи. Грешката на повечето хора е, че са склонни да повярват чак след като видят. Всъщност вярата е точно обратното – да повярваш преди да си видял. (…) Когато е най- тъмно, човекът трябва да търси светлината вътре в корена си, а топлината да взима от собствената си чистота и от силата си да почака по-добрите дни. Защото те със сигурност ще дойдат.
Те вече са на път към нас. (…) Само дърво, чиито корени стигат до ада, има силата да докосне рая с клоните си. (…) Целта на зимата никога не е била да разруши твоя свят. Тя просто ще го промени и изгради отново. Довери ѝ се, затвори очи и спи спокойно докато тя изчисти пътя ти напред. И когато се събудиш на пролет, когато видиш отново цветовете си, когато пак се почувстваш като себе си… огледай се първо за онези, които са били до теб през цялата зима. Те са твоят корен.” – Eleonora